Дата: 04 Окт 2018
През последните 25 години в нашето общество навлязоха всички тенденции, характерни за западния човек. Това се отнася както за икономиката, политиката и технологиите, така и за музиката, философията и морално-етичните нагласи на съвременния българин.
Много от тези тенденции изиграха цивилизационна роля за развитието на социума ни, други, напротив – бяха деструктивни и нанесоха значителни щети върху устоите ни.
Физическото и духовно развитие на младия човек в преддемократичното общество от началото на 90-те години на 20 век до края на века беше поставено на изпитание, поради разпадащата се система от ценности, характерни за социализма, и в същото време влиянието на изкривените, незрели проявления на новата система от вярвания – демокрацията.
През този период и в такава обстановка се развиваше ново разбиране сред различните групи на обществото ни за мястото на религията, правата на човека, икономиката, образованието, законодателството и т.н. в ежедневието на българина. При бърз преглед на събитията от този период се вижда, че големи групи пострадаха силно чрез обедняване и загуба на социален статус, настъпи активен процес на миграция на хора от определени области към други или напускане на страната, трайно намаляване на раждаемостта, висока заболеваемост и смъртност сред населението.
Паралелно с това течаха процеси на пренастройване на законодателството и правната рамка на страната ни според договореностите с новите ни партньори от САЩ и Европейския съюз, въведоха се нови технологии, компютъризация и високо ниво на интернет достъп за населението и институциите, редица високотехнологични компании от преработващата, енергийната и добивната промишленост инвестираха в страната, разви се софтуерното инженерство с експортна реализация, както и модерното субсидирано крупно земеделие.
Хиляди млади българи започнаха да заминават да учат висше образование в чужбина, като една част остават там, но други се връщат и търсят реализация в родината си. Заедно със знанията си, те носят и новостите в спортуването, развлеченията, културата. Йога е една от най-практикуваните физически активности в Западния свят, особено в САЩ и Великобритания. Исторически погледнато йога се разпространява далеч от родината си Индия по-мащабно от 60-те години на 20 век насам, като от началото на новото хилядолетие, темповете растат още по-бързо.
В България йога е позната отпреди повече от 50 години, като по-активно развитие получи в периода след промените от 1989г. В днешни дни йога учител е вече професия за хиляди млади хора, от скоро има въведено и висше образование по йога в Националната спортна академия, стотици завършиха обучение по йога в различни школи по света и в България. В края на 20-те години на 21 век това довежда до масово отваряне на нови зали за йога, фитнес клубовете включват групи по йога като задължителен елемент от своята програма, предлага се корпоративна йога на работното място и много други. С навлизането на Мултиспорт и Содексо картите, които се плащат частично от работодателите като елемент от социалната им политика, българите имат вече възможност да посещават разнообразни активности на по-ниска цена и това осигури на собствениците на зали по-голям клиентопоток. Въпреки противоречията, които се оформят по тази тема в нашето общество, в йога залите влязоха значителен брой нови клиенти и това дава повече стабилност в бюджетирането на издръжката на бизнеса с йога залите.
Спортът, фитнесът, танците и другите видове двигателни занимания стават част от ежедневието на хиляди работещи млади хора и се превръщат в начин на живот. Тази тенденция тепърва ще се ускорява, ще се увеличава броят на местата за физическа активност, впоследствие ще тече и обратният процес на окрупняване.
Промените в начина на живот се отразяват и по отношение на семейното положение на българите. Голяма част от младите хора избират все по-късно да изграждат съвместен живот с партньор и докато живеят сами, търсят възможности за принадлежност към различни групи по интереси, с които да пътуват, да се срещат и да преживяват нови емоции, така се развиват и йога пътуванията и ритрийтите, които предлагат оттегляне от градския стрес сред природата, качествената храна и практикуването на йога. Тези желания често се съчетават с кратки екскурзии на природни, исторически или археологически забележителности и допълнително ги обогатяват и разтоварват от натовареното ежедневие.
Българите все по-често пътуват в чужбина, особено в Гърция, Сърбия и други европейски страни. Дигитализацията и по-бързата обмяна на информация чрез интернет създава нови тенденции в начина на прекарване на свободното време, като движението, спортът и пътуванията са с най-благотворен за хората ефект сред тях. Нарастването на разполагаемия доход ще увеличава обема на тези дейности и търсенето ще продължава да нараства. Разбира се, при влошаване на икономическата ситуация, този процес може да се забави, но няма да отшуми, тъй като хората вече са усетили благотворното влияние на тези дейности в собствения си живот.
Йогата, спортът, танците, бягането, футболът, балетът, тенисът дават видими ползи на човека и увеличават чувството му за радост, здраве, наслада от живота и емоционално спокойствие. Всички в нашето общество имаме полза от това – семействата, работодателите, учрежденията, децата, възрастните, инвеститорите, правителството.
Вярата ни е, че това ще продължи да се развива за благото на всеки един от нас.